На 3 август 2025 г. международен изследователски екип, съставен от учени от множество страни, обяви, че успешно са използвали технологията на интелигентни буйове за проследяване на трансокеанските пътища на дрейф на морските пластмасови отпадъци, предоставяйки критични данни за справяне с проблемите на глобалното замърсяване на морето. Проучването е проведено от океанографи и учени по данни от Съединените щати, Австралия и Япония, а констатациите са публикувани наскоро в списанието Frontiers in Marine Science.
Пластмасовото замърсяване на морето е една от основните точки на глобалната екологична криза. Изчислено е, че над 8 милиона тона пластмаса навлизат в океаните годишно, представлявайки сериозна заплаха за морските екосистеми, риболова и човешкото здраве. Въпреки това отдавна липсват точни данни за това как пластмасовите отпадъци мигрират на дълги разстояния в океаните и къде в крайна сметка се натрупват. Традиционните методи за проследяване разчитат на сателитни изображения и моделни симулации, но те имат ограничена точност и се борят за улавяне на динамичните траектории на движение на пластмасовите отпадъци.
За да се справи с това предизвикателство, изследователският екип разработи нов тип интелигентен буй. Тези шамандури са с компактни размери и са оборудвани с GPS системи за позициониране, сензори и комуникационни модули с ниска-енергия, което им позволява да записват данни за местоположение в реално-време, скорости на океанските течения и околните условия на околната среда. Корпусите на шамандурите са направени от биоразградими материали, за да се гарантира, че те няма да станат нови източници на замърсяване. Изследователите разположиха стотици интелигентни шамандури в множество ключови региони на Тихия и Атлантическия океан. Тези буйове са проектирани да имитират плаващите характеристики на пластмасовите отпадъци, движещи се с океанските течения и вятъра, за да записват точно траекториите на дрейфа.
Д-р Емили Картър, ръководител на проекта и професор по морски науки в Калифорнийския университет, каза: „Тези интелигентни шамандури действат като„ стражи “в океана, позволявайки ни да проследяваме пътищата на движение на пластмасови отпадъци в реално време и да разкрием сложните механизми на океанските течения, които преди бяха трудни за наблюдение.“ Изследователският екип установи, че пренасянето на пластмасови отпадъци в океана не е случайно, а се задвижва от специфични системи на океанските течения. Например образуването на Голямото тихоокеанско боклукче е тясно свързано с концентрираните ефекти на Северния тихоокеански кръговрат. Освен това, някои пластмасови отпадъци се улавят в „уловители на океански течения“ по време на трансокеански дрейф, оставайки там до няколко години.
Чрез анализиране на данни от шамандури, екипът картографира миграцията на пластмасови отпадъци от крайбрежните райони към дълбокото море, като идентифицира множество ключови „зони за натрупване на боклук“. Тези зони са не само горещи точки за пластмасови отпадъци, но също така представляват значителна заплаха за морския живот. Проучването също така установи, че емисиите на пластмаса от Азия и западното крайбрежие на Северна Америка са основните източници на голямото тихоокеанско петно от боклук, докато източниците на боклук в Атлантическия океан са по-разпръснати и включват множество континенти.
Значението на това проучване се състои не само в предоставянето на „карта с висока -резолюция“ на отнасянето на пластмасови отломки, но и в предлагането на научна основа за разработване на глобални стратегии за морско управление. Д-р Джан Уей, съавтор от Австралийския институт по морски науки, отбеляза: „Нашите данни могат да помогнат на страните да оптимизират политиките за рециклиране на отпадъци и да дадат приоритет на справянето със замърсяването с пластмаса в региони с високи-емисии.“ Екипът планира да сподели резултатите от изследването с международни организации, за да насърчи по-ефективно транс-гранично сътрудничество и да намали морското замърсяване с пластмаса.
Проучването обаче е изправено и пред предизвикателства. Внедряването на интелигентни буйове е скъпо и е необходима-дългосрочна поддръжка, за да се осигури непрекъснатост на данните. Освен това екстремните метеорологични условия и сложният терен в някои региони представляват заплаха за операциите с буйове. Изследователският екип заяви, че допълнително ще оптимизира дизайна на шамандурата, за да намали разходите и да комбинира технология за изкуствен интелект за по--задълбочен анализ на данните, за да предвиди дългосрочни-тенденции в разпределението на пластмасовите отпадъци.
Тези „океански пратеници“ разкриват не само местоназначението на отпадъците, но и преплетената връзка между човешките дейности и природните цикли. Тъй като интелигентните шамандури се разширяват в полярните и екваториалните региони, невидимото досега замърсяване се превръща в предвидима и прихваната цел.
